Съзаклятие ...
вятърът посипва орловите крила на скалата...
бели, жълти, черни... песъчинки  в чайника на светлината

 - "...ненужно дългите разговори са като голяма телевизия без бюджет от идеи" - съгласна, ...затова с  метрото на съзнанието излизам над насрещния вятър...
-"...не си забравила, че барел любов се разменя за дъжд в охра".
- да, твърдата цен...

                                                                                         инспирирано от elpidaa :)
 
След "по-късно от нощта" фразите се преплитат перпендикулярно...  изгарят напълно...  платно от пламъка плува по дима...

Доколкото не разбирам от точни науки, долових една връзка на плажа...
акустиката на душата ти припокрива всяко едно пространство в, и извън мене... независимо от впръсканите разсейки на времето.
vimeo.com/28985813

                                                                                                                                 на татко
Въздушният филтър е пълен с отражения...
разопакована многозагадъчност под копринено сари ушито  от с...

Отдалечен от  сенките на големите градове, неголям остров, земя  от каймака на тъгата.
Не искаш да ме разбереш...защо е бяла ли...тъгата...
Дете от смесен брак, усещам  трансмиграцията между отделните родини като   мляко и хляб. И настоя...

Обръщаме, и то много бавно, само един парцел от дъното на лятото. Необятна площ, в която сетивността е омесена с изгаряща чувствителност, а слънцето е кърпичка, вързоп от преходност и истина...Каква помпозност -тридесет мига в ръчна чанта.
...

 
В повечето случаи  зъзна от скръб. Красив и зареден със смърт... жертвеник за живеца на светлината. Не мога да изляза от представата, че е океан от кръв, способен да задави звездите. И да изгубя безследно ориентира към ... теб.
Първооб...

Нощ и джетове от звезди ескортират пространството. Съвместното ни гнездо е разрошено от течните кичури на луната. Лястовици се къпят  в езерото. Говорим си, че сигурно така освещават спомените, преди да потеглят.  
Имаме все още време за ...

Купа от капки отмества матрака на нощта... една песен от лодкаря на планинската тишина се разлепя по съня......
не ти разказах за... стъкни огъня от обиколката на годините...осемстенна пирамида с връх от пяната на нашето бъдеще...
цвет...

Рисунка с въглен по  мъгла. Тъмна, с  дръзки бели къдръци, такава се улучи нощта  на изгнание в собственото ми настроение.
Но имам  Кали – жълто-кафява , потайна,  усещаща топка  дим. Пума, от която се уча да прескачам зъбери  от от...

Италианското, не, не принадлежността, а приличието,  те спира на границата на погледа. Ириси, като черни тигри, отхапват тишината.
Залюляни... фебрилна отпадналост, отхапваме от луната миг любов...
Мастило, което превежда факлата на Лунат...

Оставям дългите изречения над пясъчната гора от думи.  
Засега има значение да поема крема от музика...
объркан, като любов в карамел от фолк, джаз и безвремие.

На всяка цена кошница въздух с кубчета аромати...
пюрирам усуканите въпроси под дебелия балдахин на водата...
шнорхел от светлини...

Как се поти небе, когато е болно от аутизъм...
Булеварда, ковано желязо от дъжд, е хлъзгав за тръстиковия кръст от светлина...
Кали и бялата котка спират пред разписанието на стилове джаз...по лицето на уличен музикант...