средата на юли...Сицилия тъмнее, като голо тяло...сънят е пауза в червена рамка...
от забравени светове се носи джаза на орхидея...
мечти и мъдрост в усамотена оранжерия ,където течовете от слънце кървенеят по най-старата картина...просто ...

филхармония "Кадифената гордост на рибите" и момиче със скутер...
час преди хоризонта таралеж от дъжд е тишината,
светлината - фоайе и грохот,

Пясъчни стрелки, спират нестабилно на точния час...
господинът е с черен фрак и цилиндър от бял вихър...интелигентна лява ръка, дясната е много тиха...витае, докато фиксира меланхолията в мен.

Захарни цветя...влажно е от многото правила...задушават се в рибния пасаж на ежедневието...
Ами ако се от(кажа)...от(казвам) се...тежка частица ()...
преодолима в момента, когато апостроф "о" акцентира върху широкоекранното корабокрушение ...

 почти подарък...
                        ...автор неизвестен
бонбонено-розовата анонимност е подходяща  за портрет, но не и да полира "Amore e Psiche". :)))