точно така се случи...
на прага на преминаване в полунощ нещо дребничко - въртелив джет от ноти - дешифрира белите гърди на нощта...
деца, закотвени в поезия.

умората на пясъка...от въртележките на слънцето и кордите огън от стъпки...
нощем светът, този вдовец, го подхлъзва по бурята от пяна към скалите...
и ни напуска съмнението, че светлината на фара е разсъблечена сянка...

ходя, на места тичам...пресичам пътя на пречките...следят ме... ловци, тръгнали за трофеи от разруха...
лице в лице с ритмите ... по-близо, все по-близо до ръцете ни, които са без маски.