"ефирният" отново тежи върху мен...монологът с бутони-близнаци...
без спонтанност, без сексапил, без таланта...
суверен-ексхибиционист с лимони на мястото на очите...

 жълт огнен фонтан....осминки от примамка...
тонометър...половин крачка по-късно...
очите ни  в цвят танц.

 до чаша с любовна усамотеност той е  лъжец, проливният дъж, един амбулантен търговец на затвори за хоризонта...
не мисля така...пукнатина е в топлината.
пирует на тънккия все още нож от края на лятото по кордата от вълни.