Рисунка с въглен по  мъгла. Тъмна, с  дръзки бели къдръци, такава се улучи нощта  на изгнание в собственото ми настроение.
Но имам  Кали – жълто-кафява , потайна,  усещаща топка  дим. Пума, от която се уча да прескачам зъбери  от от...

Италианското, не, не принадлежността, а приличието,  те спира на границата на погледа. Ириси, като черни тигри, отхапват тишината.
Залюляни... фебрилна отпадналост, отхапваме от луната миг любов...
Мастило, което превежда факлата на Лунат...

Оставям дългите изречения над пясъчната гора от думи.  
Засега има значение да поема крема от музика...
объркан, като любов в карамел от фолк, джаз и безвремие.