"Самотата е странен спътник, тя се усмихва като лека жена и след това ви оставя без дъх да крещи, ти си с мен, ти си с мен!"
Натъквам се на кръвоизлив в светлината...жив плет от сенки в кървавото огледало
от вода...не ми дават да спя...

танцьорката поставя единия си крак над галактика от рани...
и се разгъва като клетъчно ядро в пирует...
докосва неизвестни сетива...черни.

меката, оранжева кожа на залеза покрива оградата от време (в експерименталният му вариант)...
нощта - черен октопод - преобразява морето.
гонг и хиподрум за надбягвания  на звездите...