Кой си ти...
Един от моногото чадъри, забравяни от теб по летищата...
Не се справям с лошото време. Чадърът ми за слънце, обаче е единствен - ти...

заплетена между твоите колене, оставяш ме да достигна до климата на страстта...
гальовни попивателни върху ускорената копринена грапавост на срещната топлина...
колко много пространство от безрайното до мимолетното.