ако оставя очите си вътре, каква компания бих била за тежката аорта...
огъва се празната лодка на гръдния кош...
водата пада под критично състояние, като мрак по стара фотография...

срамежливо и безшумно тигърче...нали това е щастието...
и черното рае в окраската са опитите да го дресирам дистанционно.
грешка. 

Марк, като врабче в очакване на трохи от пропилените надежди...
Лука, обгорен от диетата самота, подпира стените на несигурния си живот...
Паола държи върху гърдите си кърпа, свалена от радиатора,  за да усеща топлината на любовта...

става късно - казва остатъчната нежност...
светлината на парчета ...
се изплъзва от върховете на празнотата...

                                                              от тъмната страна на лятото
дълбочина е дълга дума...
пришита ориенталска дреха към дъно,