миниатюрни люспи мрак избухват като сняг.
синът-сълза  от бездната със слабости, несъвършенства, гняв
изтласква купол към камината-душа...

Случва се и така...езикът ми да е с наднормено тегло от маратона сред активни глаголи наблъскани между шумни прилагателни и еднообразни съществителни...
купища емоции издигнати в  хлъзгави скали...
...абсорбация...

тъмнината се сгърчва като дрипа,
сякаш се опитва да избяга в насипно състояние от мен...
неубедително, но упорито луната размива пазара за думи...

"Самотата е странен спътник, тя се усмихва като лека жена и след това ви оставя без дъх да крещи, ти си с мен, ти си с мен!"
Натъквам се на кръвоизлив в светлината...жив плет от сенки в кървавото огледало
от вода...не ми дават да спя...

танцьорката поставя единия си крак над галактика от рани...
и се разгъва като клетъчно ядро в пирует...
докосва неизвестни сетива...черни.

меката, оранжева кожа на залеза покрива оградата от време (в експерименталният му вариант)...
нощта - черен октопод - преобразява морето.
гонг и хиподрум за надбягвания  на звездите...

"ефирният" отново тежи върху мен...монологът с бутони-близнаци...
без спонтанност, без сексапил, без таланта...
суверен-ексхибиционист с лимони на мястото на очите...

 жълт огнен фонтан....осминки от примамка...
тонометър...половин крачка по-късно...
очите ни  в цвят танц.

 до чаша с любовна усамотеност той е  лъжец, проливният дъж, един амбулантен търговец на затвори за хоризонта...
не мисля така...пукнатина е в топлината.
пирует на тънккия все още нож от края на лятото по кордата от вълни.

слънцето  спусна щори  по кожата ми...ивици зрели маслини с мъничко сметана...
зебра готова да отплува.
пускам зад борда бутилка,  запечатала в нея припеви от делфини и кръв от Нептун...

точно така се случи...
на прага на преминаване в полунощ нещо дребничко - въртелив джет от ноти - дешифрира белите гърди на нощта...
деца, закотвени в поезия.

умората на пясъка...от въртележките на слънцето и кордите огън от стъпки...
нощем светът, този вдовец, го подхлъзва по бурята от пяна към скалите...
и ни напуска съмнението, че светлината на фара е разсъблечена сянка...

ходя, на места тичам...пресичам пътя на пречките...следят ме... ловци, тръгнали за трофеи от разруха...
лице в лице с ритмите ... по-близо, все по-близо до ръцете ни, които са без маски.

не е това, което си поръча...
разстлани игли от шампанско, нещо като деформиран призрак на таралеж, притиснат от луната, или котка с девет опашки, или присадено море върху униформата на нощта... неохраняеми души - баркода на обсерватория ...

 когато морето е пълно, като часовник, а чайките са секундарник...тих пакет светлина...,
свита на руло в рисувана коприна със страсти тръгвам ...непокорен кадър от съня...