Пет сутринта...пустинята е леко изтръпнала в пясъчния часовник на паметта.
очите ми изтриват оранжевите отломки  от нощта...
съзирам валма от пяна след корабокрушението на светлината.
Могат ли да са опора хаотичните вокали на ограничените дни.