Колкото по-близо са звездите до нас...плюс повече...
ускореният пулс на мълчанието ни,
толкова мъничките улици, сякаш излезли от гравюра,
са все по-тъмни...вкореняват града в морето...
вълни, като топло мляко, облизват корабните кореми...
пъзел от специфична музика на тишината...

нажежени...слепени...изпепелени... -
будни сърца  без адрес в дъжда.