Кой си ти...
Един от моногото чадъри, забравяни от теб по летищата...
Не се справям с лошото време. Чадърът ми за слънце, обаче е единствен - ти...

Коя си ти...
Моето име е твоето въображение...
Безсъние.

Някои недели разтварят чадъра на слънцето

Припомням в есен
сенчестите ти устни
и онзи жълт чадър на живото слънце
под който се целувахме скришом
(Единствено и само в неделя,
когато се случваше дъжд в стаята
аз побягвах навън по дългите улици
и те намирах някъде в скоби)