умората на пясъка...от въртележките на слънцето и кордите огън от стъпки...
нощем светът, този вдовец, го подхлъзва по бурята от пяна към скалите...
и ни напуска съмнението, че светлината на фара е разсъблечена сянка...
морето дриблира със скръбта.

...в безочните сенки спрях се да почина когато в и д я х... дървото на което щяха да обесят Юда

Пращам ти сутрешен брийз димаре варнаре ...цуннн
Никос Варналис ")